ЩАС(ТИ)ЕТО, ТОВА СА ДРУГИТЕ

Нашата потребност да създаваме връзки, да се свързваме с другите и да принадлежим е не просто важна – тя е в основата на усещането ни за живот. Научни изследвания доказват, че качеството на взаимоотношенията ни е ключов фактор за нашето физическо, емоционално и психическо благополучие. Хората, които имат силни връзки със семейството, приятелите и общността си, живеят по-дълго, боледуват по-рядко и изпитват повече щастие и удовлетворение.

Какво ни пречи и какво ни помага да изграждаме автентични отношения?

Френският философ и писател Жан-Пол Сартр казва: „Адът – това са другите.“ Това твърдение често се тълкува погрешно. Другите не са наши врагове, нито ограничители на нашите възможности. Те са огледалото което отразява нашите страхове, травми и желания. Смисълът е, че другите са в основата на собственото ни познание за това кои сме ние. 

ВСЕКИ ЧОВЕК В ЖИВОТА НИ Е ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗРАСТВАНЕ

Всяка връзка, лична или професионална, ни разкрива нещо за нас самите. Дълго време, когато срещах проблеми в отношенията си, реагирах по три начина:

1/ Прекратявах връзката – отблъсквах другия, мислейки си, че така решавам проблема. Но същият модел се повтаряше и в следващата връзка.

2/ Игнорирах проблема – свиквах с тъгата, негодуванието и неудовлетворението. Това ме правеше нещастна.

3/ Търсех вината в другия – анализирах грешките му, без да поемам отговорност за моят принос в ситуацията. Влизах в позицията на жертва, което блокираше промяната.

Но когато отказваме да поемем отговорност за приноса си във взаимоотношенията, ние се лишаваме от силата да ги трансформираме. Всяка връзка е възможност да видим своята история, семейните си модели, начина, по който сме били обичани и сме научени да обичаме. Хората в живота ни често отразяват вътрешни динамики, които носим несъзнателно.

ВРЪЗКИТЕ СА ОБРАТНА ВРЪЗКА

Днес, когато се сблъскам с предизвикателство в някое взаимоотношение, вече го приемам като пътен знак – насока към човека, който искам да бъда. Смелостта да поемем отговорност за себе си в отношенията ни прави свободни. Ако нещо не ни носи щастие, имаме два избора: да работим върху него или да си тръгнем осъзнато и с уважение.

НАЙ-ВАЖНАТА ВРЪЗКА Е ТАЗИ, КОЯТО ГРАДИМ СЪС СЕБЕ СИ

Спомняте ли си диалога между Алиса и Белия заек?

Алиса пита: „Обичаш ли ме?“

Белият заек отговаря: „Не, не те обичам! Ако не обичаш себе си поне малко, ако не създадеш кураж от любов към себе си и щастие в сърцето си, слабите наранявания, причинени от другите, ще станат смъртоносни и ще те унищожат. Първият път, когато те видях, сключих договор със себе си: „Ще избягвам да те обичам, докато не се научиш да обичаш себе си.“

Когато нямаме усещането за себестойност, която се подхранва от постоянната грижа за нас самите – физическа, емоционална, интелектуална и духовна  –  тогава очакваме другите да се погрижат вместо нас и да запълнят празнотата. И тогава се получава така, че ни липсват нужните ресурси, за да изграждаме пълноценни връзки. 

Само когато АЗ СЪМ СВОБОДЕН, аз срещам другия като свободен човек. Тогава той е възможност за проявлението на моята автентичност, значимост и потенциал, а аз - за неговите.

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА СА ИНВЕСТИЦИЯ

Да бъдем заобиколени от хора, с които се чувстваме приети и уважавани, изисква работа. Социалният ни живот е жива система, която се нуждае от грижи и тази грижа започва с грижата за нас самите. Това е избор, в който да (се) инвестираме всеки ден малко повече.

Ако възнамерявате да направите едно нещо за своето щастие тази година – намерете време да подхранвате и развивате взаимоотношенията си. И започнете от връзката със самите себе си.

---

Ако търсите вдъхновяваща лекция или семинар за вашия екип или събитие – пишете ми на anna@bymany.bg. Щастието е заразно. Нека го разпространим заедно.