СМЕЛОСТТА ДА НЕ ТЕ ХАРЕСВАТ

Медицинската сестра Брони Уеър е посветила живота си на грижата за възрастни хора в края на техния път. Тя споделя, че едно от най-честите съжаления на умиращите е: “Иска ми се да не се тревожех толкова за това, какво мислят другите за мен, и да бях направил повече от това, което усещах като вярно за себе си.”

Нашата личност се оформя от различни вярвания, нагласи, модели и лоялности, наследени от родителите ни, семейството, възпитателите, както и от културната и социална среда. Те неизменно влияят върху способността ни да живеем удовлетворени и щастливи. Тези вярвания се отнасят до всичко – любовта, парите, работата – и формират представата ни за живота и за самите нас: кой съм, какво мога, какво трябва да правя, за да заслужа любов и признание. Често, когато чувстваме, че не сме достатъчни, се опитваме да компенсираме липсата на себестойност и самоуважение чрез действия за другите. Но това, което правим за другите, никога няма да е достатъчно, докато продължаваме да живеем с усещането, че ние сме недостатъчни.

Когато изборите ни се ръководят от потребността ни да търсим външно признание, ние започваме да живеем според очакванията на другите, които искат да бъдем “определен тип човек”. Това води до вътрешно неудовлетворение, защото ни отдалечава от истинската ни същност и разгръщането на нашия потенциал. В този процес грижата за нуждите, очакванията и щастието на другите измества грижата за самите нас. Така се озоваваме изтощени, без ресурси да сбъдваме нашите собствени мечти и проекти, които ни вълнуват и имат смисъл за нас.

Затова е важно да осъзнаем ограничаващите вярвания и модели, които създават затруднения за любовта и ни пречат да разгръщаме своя потенциал. Ние носим отговорността да да ги променим и заменим с нови, като избираме това, което усещаме дълбоко в сърцето си като правилно за нас. Защото когато се вкопчваме в познатото - в старите навици и разбирания, когато не се осмеляваме да напуснем “зоната си на комфорт” и се страхуваме от промяна, плащаме висока цена – преструваме се пред другите и най-вече пред себе си, че сме щастливи, но си отиваме от тази земя нещастни.

Щастието изисква смелост – да направим крачка в посока, в която досега не сме се осмелявали. По-малко “трябва” и повече “искам”. Важно е да си зададем въпросите: Какво е смислено за мен? Какво ми носи усещане за свобода и автентичност? Човек е добре да има визия за живота си и яснота за начина, по който иска да го изживее. Да открие източниците на смисъл в ежедневието си – онези малки моменти, които пораждат вдъхновение и го карат да се чувства жив.

Щастливият човек остава верен на себе си – на онова, което го вълнува и има значение за него. Той взема решения в хармония със своя вътрешен глас, което му носи дълбоко удовлетворение, защото изборите, които прави, се припокриват с вътрешните му убеждения, ценности и светоглед.. Той живее така, че изборите му отразяват неговите ценности, начинът, по който придава смисъл на света и на самия себе си. Аз, която живея тук и сега, съм тази, която определя живота си. И сега, когато съм свободна да бъда себе си – коя съм?

Ето как започва моят Манифест на Щастието: “Следвам вътрешното си желание, дори ако то противоречи на желанията на другите.”

---

“Всеки ден малко повече - Дневник Щастие” е личен бележник с 12 раздела и 64 творчески и терапевтични задачи, посветени на щастието. Първата тема, която разглеждаме е темата за нашите нагласи, вярвания и ограничаващи убеждения, като ви провокираме да напишете вашия Манифест на ЩАСТИЕ и да го следвате всеки ден.

Дневникът е създаден, за да ни вдъхновява да бъдем малко по-осъзнати за това колко присъстваме за живота, какви връзки създаваме с другите, какво имаме и какво ни прави истински щастливи - какво ни носи смисъл, наслада и удовлетворение. 

Може да го закупите от тук:

https://www.artstherapyinstitute.bg/item/vseki-den--malko-poveche-shtastie